Легенда
Високо на линията между сегашния Мелник и някогашен Меленикон, сред смокини и диви лозници се издига домът на Кордопула. Много злато е пръснал той по кованата порта, яките дъбови стълбища, мутваците, месалните, баня със съблекалня, голямата парадна стая, скривалището, маскирано зад долап, и домашният двор. Учудваща със своята величественост , с разнообразните си еркерни извивки, тя крие под себе си най – дългото подземие, където виното в грамадни бъчви отлежава – затворено и алено дори до 25 години – докато стане тъмновишнево.
В тихото мелнишко утро се донася далечен звън. Керваните се връщат! Камилите идват от Солун и са претоварени с всичко за което бленуват мелнишките жени – дамаски и кадифета, копринени килими за миндерлъците, украшения от слонова кост, дантели, къна, източни благовония. Камиларите- хубави напети българи, по които въздиша не едно женско сърце, шумно подвикват не толкова на послушните и кротки камили , колкото за да бъдат чути от скритите зад пердета девойки. Камилите знаят къщата на своя чорбаджия. Негова е стоката която Венеция му праща срещу мелнишко вино, златистозелена ракия, вълна и пашкули. Кордопула е чул звънците. Той познава техният звук, който пълни душата му с блаженство. И ето го- висок, изискано облечен, с дълга джамфезена антерия, чийто шлейф се влачи на два аршина зад него, едрият Кордопул застава на решетечния, издаден зад портата прозорец. Обут във везани венециански чехли върху бял чорап , премятайки в ръцете си дълга кехлибарена броеница, той нетърпеливо очаква. Щом се зададе най – последният и най – млад камилар, мелнишкият чорбаджия слиза да приеме стоката. И така всеки месец керваните идат и заминават… Но този богат човек е умен, добър и щедър – качества които са го отличили от много негови съвременници. Сърцето и препълнената му кесия са отворени за страданията на бедните, били те гърци или българи.
….Високата пътечка извива. Желязното чукче във формата на изящна моминска ръка те кани да чукнеш. Ясен, бистър звук, изпълва тишината. Влизаш вътре и не знаеш на къде да тръгнеш, нагоре или при бъчвите пълни с вино. В подземието и огромните бъчви се чете историята на най – богатия мелнишки род.
Излизайки от тъмния тунел, врата се отваря отвътре и на салона на първия кат стои самият Кордопул – господарят на тази джамилия къща. Зад него чинно са наредени жена му и дъщерите му, оживели от стенописите. Облеклата им греят с ярките и чисти багри на дъгата, върху гърдите им под скъпите гюпюрени дантели се гушат алтънени огърлици и едри диаманти.
-Поканете сеньората и сеньора горе, в голямата одая – рече властно домакинът и прибра дългия шлейф на кадифената си антерия, която като пъстра послушна змия се свива до краката му. Тук в голямата одая мек килим от Бухара с втъкани източни мъдрости заглушава стъпките. Прекрасни стенописи, непомръкнали от времето. В горния им край с гравирани букви е означена 1754 година – годината в която е построен този дом. Таванът е с дървената си полихромна резба и свежи полета от цветни гирлянди. Дебела синя завеса скрива долапите. По ниските миндери са нахвърляни свилени възглавници от всички цветове- портокалови и сини, яркозелени и сиви, огненочервени и жълти.
-Сигурно искате да ми зададете някои въпроси, сеньора? – рече на чист италиански Кордопула.
-Интересуват ни много неща. Вие тук имате домашен затвор, нали? Кого затваряне там? С какви стоки най – много търгувате?
-Аз съм строг. През затвора минават всички които сбъркат, дори и тези девойки. Ще кажете, защо? Ето – те тъкат коприната от пашкулите, що врат горе в големите казани. Видяхте ги, нали? Ако не източат равна нишка – затвор.
-Ами вие лично, сеньор, ако сгрешите нещо?
-Знаете ли с каква радост ме затварят моите деца, ако открият някоя грешка в търговските ми тефтери?
По даден знак една от накитените девойки излезе и донесе търговския тефтер, подвързан във виолетово кадифе, обкован със сребро. Върху дебелите лъскави страници са изписани с рядко калиграфско изкуство търговските сделки на домакина със синьо мастило и други с червено. И ние си мислим, че на тези безупречни редове надали е имало грешки и за това бащата рядко е бил наказван.
-Колкото до търговията – продължи Кордопула – търгувам само с вино, ракия, коприна и вълна. Това се търси най – много на Венецианския пазар. Всичко което виждате тук – наредбите, коприните, алтъните, е получено срещу тези стоки.
Кордопуловата къща е обявена за паметник на културата. Със своята оригинална архитектура , с издадени етажи над дебели дъбови греди, с грейнала пълна със слънце парадна стая, къщата е единствена за нашите места